* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Каквото се молех на Бога,
и туй ми Господ помотна.
Отидох в росно ливаде
на конче трева да кося,
намерих либе заспало -
зелена трева постеля,
мермер му камък възглаве,
синьо му небе завивка.
Чудех се ази, маях се,
какво ли да му направя,
срам ме бе да го целуна,
жал ми бе да го събудя,
дваж по-жал да го оставя.
Па легнах ази до него,
па легнах и заспах.
Като се от сън събудих,
либе станало, бегало
и на бял камък писало:
"Либе ле, либе глупаво,
като не знаеш да либиш,
я вземи камък от земя,
че се в главата удари!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017