* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Мари, Стояне, Стояне,
като ти пристана Димана,
що си я дома не водиш,
та я поведе, заведе
в субашеви ливади.
Рано е ранил субаша,
ливади да си обиде,
кончето да си напасе.
Там найде мома Димана,
с първо либе Стояна,
де си я сладко заспала,
бял си пещемал постлала,
а с черен се завила,
ситна ги роса избила,
ситна е, ситна като дъжд,
бяла е, бяла като сняг,
черна като гороцвят,
Димана по бяло лице,
Стояну по кадър чомбас.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017