* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Поминувам, наминувам,
на бел камен приседнувам -
тежки порти затворени,
а прелези преградени.
Не сум пиле да прелетам,
не сум вода да прелеям,
не сум змия да се спълзнам,
тук сум юнак за девойка!
Та фати се за два кола,
за два кола, ясенови,
прехвърли се в равни дворье,
в равни дворье момини.
Та се фатиф за два кола,
за два кола ясенови,
за се хвърлиф во момини,
во момини равни дворе.
Найдоф мома, дека спият,
става клало под трендафил,
глава клало под карафиль,
ръце клало в рам босильок,
а нозете - в бистра вода.
Жал ми беше да го сбудам,
та си собрах киска цветке,
га наквасиф с бистра вода,
си попръскаф малко моме,
тога мома се разбуди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017