* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Щото се на Бога помолих,
и туй ми Господ помогна.
Отидох в росни ливади
на конче трева да кося,
какво си добро намерих -
дето, горкото, косило,
там си, горкото, заспало;
ясно го слънце огряло,
дребен го потец побило.
Гледах го, кардаш, гледах го,
чудих се, кардаш, маях се -
с уста ли да го целуна,
с ръце ли да го прегърна?!
Мило ми да го събудя,
дваж мило да го оставя.
Па бръкнах в куюм джобове,
извадих ален тестемел,
дребен му потец обърсах,
с ален тестемел покрих го...
Па легнах, кардаш, до него,
сладък ме сънец грабнало;
коги се от сън събудих,
то съм самичък останал,
проклето либе - няма го!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017