* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Що се на Бога помолих,
че той ми Господ помогна?
Отидох в росни ливади
на конче трева да кося.
Какво си добро намерих?
Намерих либе в ливади,
дето косило, заспало -
мермер му камък възглаве,
зелена трева постеля,
алена кърпа - покривка.
Ясно го слънце огряло,
дребен го потец побило
по лице бяло, червено.
Чудих се, Боже, маях се -
с уста ли да го целуна,
с ръце ли да го прегърна?
Срам ме е да го целуна,
грях ме е да го прегърна!
А легнах гърбом до него,
сладка ме дрямка намери,
тежек ме сънец обори.
Кога се от сън събудих -
проклето либе - няма го;
станало либе - бягало
и на камъче писало:
"Либе ле, щуро, глупаво,
като не знаеш да любиш,
защо се барем задяваш -
да легнеш, либе, зад мене,
а не си легнал пред мене?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017