* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, закълнах се
край Станкине, да не мина;
стана два дни, стана три дни,
стори ми се три години,
без три дене.
И я, станах та отидах,
найдох Станка сам самичка,
постелила рогазина,
рогазина за двамина.
Че легнала, та заспала,
покрила се с бяло було,
избила я лятна роса,
Станина стара майка,
тя на Станка, тихом дума:
- Стани, Станку, стани щерко,
какъв ни е човек дошъл,
какъв ни е хабер донел, -
че момите оскъпнели,
пък момците евтинели!
Една мома за хиляда,
косата хи за два града,
едно момче за кош плява,
и кя, да е барем плява,
пък то било, три годишна,
три годишна ръженина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017