* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Слягох долу в ливади
малко да си поспия, (2)
малце да си поспия
под сенките дебели,
под сенките дебели,
край водите студени. (2)
На сън мома ми дойде,
десна ми ръка лежеше, (2)
на десна ми ръка лежеше,
като куршум тежеше, (2)
като куршум тежеше,
като огън жежеше. (2)
Събудих се от съня,
при мен мома не найдох. (2)
Пусто и празно при мене,
студен камен до мене. (2)
Пусто е празна постеля,
студен камен у нея. (2)
Извади кама от пояс,
сам сакам да се убода. (2)
Другарю му велеше:
- Нем се убодвай, другарю, (2)
за една мома селянка,
брем да й била гражданка (2)
със шарени фустаня,
с тънки ми бели кошули, (2)
ал ми феса на глава, (2)
червен чумбер на чело,
кован гердан на гърло,
алтън колба на рънка,
златен пръстен на пръста. (2)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017