* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Стояне, сино Стояне,
доходат ли ти, сино льо,
на белечкьен Дунава,
дребнана мома да перат?
- Доходат, майчо, доходат!
Вчера бе дошло, мале ле,
едно ми малко девойче.
Бело бе пране опрало
и на простор бе прострело,
та че бе съня заспало.
Чудех се, майчо, мислех си
как да го от сън разбудя.
Та че се, майчо, наведох,
та го във лице целунах.
Тогав се мома разбуда
и си ми дума продума;
"Юначе лудо и младо,
я ще със тебе да ида!"
Пак я хи, мале, отдумах:
"Постой, почекай, момице,
да ида майка да питам,
че имам брат по-стар -
бива ли да хи преженя?"
А момица ми отдума:
"Юначе лудо и младо,
напреж да хи си питало,
тогав да ме си наближало."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017