* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Такнало е девойче
на кон трева да жние;
та е жнало що жнало,
дрямка го е хванало,
та легнало, заспало.
Откос си е постлало,
сръп за зглаве турило,
с махрама се покрило,
росица е избило,
ситна, росна като даш,
бела, бела като снег.
Оттам иде млад юнак,
врана коня разигра,
край девойче замина,
па се чудо чудеше -
що да прави с девойче -
дали да го разбуди,
ели да го целива,
дето му е гердане.
Разбуди се девойче,
та рипило да бега.
Закачи го чаиле,
а момчето рукаше:
- Дръж, чаильо, момата,
тебе кье е саята,
мене кье е момата!
Откачи я чаиле,
па бегала момата.
Закачи я карафил.
А момче му рукаше:
- Дръж, карафил, момата,
тебе кье е саята,
мене кье е момата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017