* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Найдо, Найдо, тънка Найдо, мари.
Найда ми е кон ходила,
на вода го й тя завела.
Кон ми вода не пиеше,
най гледаше горей долу,
горе й долу у Станкини,
у Станкини, у Радини.
- Та тук ли и бяла Стана, (2)
бяла Станай, бяла Рада?
- Та нема я бяла Стана,
бяла Стана й бяла Рада.
Тя отиде татък долу,
татък долу по полето,
по полето, край морето
да полива бяло зеле,
бяло зеле, ран босилек,
че заспала под зелката.
Драга ми беше да я повикам,
мила ми беше да я вдигна;
че откърших клон босилек,
потопих го в студна вода, (2)
напръсках й бяло лице, (2)
че се събуди бяла Рада.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017