* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отидох в росно ливаде (2)
на конче трева да кося. (2)
Какво си добро намерих, (2)
намерих либе в ливади - (2)
дето косило, заспало. (2)
Мермер му камък възглаве, (2)
троскот му трева постелка, (2)
синьото небе завивка. (2)
Грях ми бе да го събудя, (2)
мило ми да го оставя. (2)
Че най си легнах до него. (2)
Сладка ме дрямка удари, (2)
сладък ме сънец намери. (2)
Като се от сън събудих, (2)
пустото либе станало,
станало либе, бегало (3)
и на камъка писало: (2)
"Либе ле, щуро, глупаво, (2)
що си легнало зад мене, (2)
не си легнало пред мене, (2)
ръка възглаве да туриш, (2)
със друга да ме прегърнеш. (2)
Като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017