* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Варай, Яно ле, варай, бела Я=,
варай, Яно, ле, варай, бела Яно!
Димитър си две радости чини,
сина жени, щерка препродава,
синове си сватове изпраща,
щерчини си сватове причеква.
Майка Яна хитро я учеше:
- Ой ле Яно, ой ле мила щерко,
ти си, Яно, хитра и разумна,
кога минеш през Рошанска гора,
там кье сретнеш братови сватове,
да размена, леле, кумовете,
кумовете тия жълти свещи,
да размена, леле, младоженци,
младоженци до белите коне,
да размена, леле, невестите,
невестите тенките прекрофки.
Чула Яна ха я майка учи,
кога ошла през Рошанска гора,
там сретнала братови сватове,
размениле, леле, кумовете,
кумовете тия жълти свещи,
размениле, леле, младоженци,
младоженци до белите коне,
размениле, леле, невестите,
невестите тенките прекрофки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016