* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Провикнал ми се млад Стефан:
- Cеcтpо льо, cеcтpо Марийо,
я хайде, сестро, я хайде,
млада кралица да станеш,
кралица, господарица,
на байна, бача Стефана,
на себе лика-прилика!
Все байну ти обишел,
все села и все градове -
като теб мома не найдох,
твоята хубост не видях!
И Марийка се провикна:
- Байно ле, байне Стефане,
ще стана, байне, ще бъда,
млада кралица ще стана,
на себе лика-прилика -
нали си, байне, нали си,
нали си царско коляно?
Ти имаш царската сила,
заправи, байне, заправи,
до триста нови черкови,
и триста нови камбала
и още, байне, заправи
до три ми нови зандани
и до три фурни, се нови -
на нови зандани камбала,
камбала сами да бият,
кандила сами да горят!
И Стефан ми я послуша -
нали е царско коляно,
той има царската сила.
Заправи Стефан, заправи
до триста нови черкови,
и триста нови камбала,
и до три нови зандани,
и до три нови фурни -
заправи и ги направи.
Пак се провикна млад Стефан:
- Сестро льо, сестро Марийо,
щото ми, сестро, поръча,
всичко си, сестро направих,
направих и ги изправих,
ала камбала не бият,
кандила сами не горят!
А Марийка се провикна:
- Опали, байне, три фурни,
събери, байне, събери
все тия стари попове,
и тия млади даскали,
та ще ги, байне, питаме
дали нямаме роднина!
И Стефан ми я послуша.
Па събра Стефан, па събра
се тия стари попове
и тия, бре, калугери,
и тия млади даскали,
та са ги, холън, питали
дали си няма роднина,
дали е Стефан, дали е,
дали е царско коляно.
Все тия стари попове
и тия, бре, калугери,
страх ги й да речат роднина,
казали: "Няма роднина!"
Пък тия млади даскали
казали: "Много й роднина!"
Марийка се провикна:
- Байне Стефане, Стефане,
опали, байне, три фурни -
в първата фурна ще хвърлиш
все тия стари попове;
в втората фурна ще хвърлиш
все тия, бре, калугери;
в третата фурна ще хвърлиш
все тия млади даскали!
И Стефан ми я послуша.
Опали Стефан три фурни -
в първата фурна хвърлили
все тия стари попове;
в втората фурна хвърлили
все тия, бре, калугери;
в третата фурна хвърлили
все тия млади даскали.
Па си фурните затвориха.
Га фурните отвориха -
де беха стари попове,
на прах и на пепел станали;
дето беха калугери,
те черни главни станали;
де беха млади даскали -
кога фурната отвория,
бяло книже държаха,
ситно слово четяха,
и тогива са казали,
че й много роднина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017