* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Цар Стефан дума Марийки:
- Мари Марийке, Марийке,
вредом по света обредих,
на мен прилика не найдох;
ти ми си лика-прилика,
млада царица ще станеш!
Марийка плаче и вика:
- Царьо льо, царьо честити,
де се е чуло, видяло
у българската народа
брат сестра си да вземе!
Цар Стефан дума Марийки:
- Мари Марийке, Марийке,
думай, Марийке, каквот щеш,
думай, Марийке, каквот знайш,
пак ще те взема, Марийке!
Марийка дума Стефани:
- Царьо льо, царьо честити,
във Влашко има аязма,
през Дунав да я преведеш,
в Цариград да я заведеш,
закарай мермер камък,
направи голям шадраван,
в аязма да се окъпя -
край кабил тогаз ще има
ний двама да се вземеме!
Стана цар Стефан,
че си аязма прекарват,
в Цариграда я закараха,
закара мермер камъни,
направи голям шадраван,
в аязма да се окъпят...
Марийка викна, заплака,
цар Стефан дума Марийки:
- Я хайде, хайде, Марийке,
я хайде да се венчейме!
Марийка дума царю льо:
Царьо льо, царьо честити,
манастир да си направиш
насред морето в адата
със девет, царьо, кубета,
вътре изин да се венчейме!
Цар Стефан викна, поръча
манастир да си направят
насред морето в адата
със девет, джанъм, кубета...
Марийка вика и плаче:
- Царьо льо, царьо честити,
направи, царьо, три фурни,
три фурни, царьо, гивгири,
събери двайсе владици,
пендесе черни кешиши
и триста дребни дечица -
бяло ми книже да четат;
ако се в книже намерва
брат сестра си да вземе!
Чели са двайсе владици,
пендесе черни кешиши
и триста дребни дечица;
нали владици по хатър,
владици, още кешиши,
по хатър книга четяха
и на Марийка думаха:
- Мари Марийке, Марийке,
тука се в книга намерва
брата сестра си да вземе!
Пък дребни деча не знаят,
не знаят хатър да гледат,
и на Марийка думаха:
- Мари Марийке, Марийке,
де се е чуло, видяло
брата сестра си да вземе!
Царя се люто разсърди,
малки момчета ще изтрий;
владици му се молеха:
- Царьо льо, царьо честити,
тези са деча глупави,
не знаят книга да четат!
Марийка жално плачеше
и цар Стефани думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
много ме, царю, послуша,
още ме едно послушай!
До три ми фурни запали,
запали, царю, да горят,
три дни, три нощи да горят,
владици в фурна да туриш,
владици, още кешиши
и триста дребни дечица;
във фурна да ги замажеш -
владици на прах ще станат,
кешиши - черни чукани,
дечица в злато и сребро,
в злато и сребро да стоят!
Че ги във фурни метнаха,
три дни и три нощи седяха,
кога фурни размазаха:
владици на прах станали,
кешиши - черни чукани,
дечица в злато и сребро,
в злато и сребро стояха,
бяло си книже четяха,
и на Марийка думаха:
- Мари Марийке, Марийке,
де се е чуло, видяло,
у българската народа
брата сестра си да вземе?!
Като ги видя цар Стефан,
и на дечица думаше:
- Ази си много съгреших -
не се било намервало
у българската народа
брата сестра си да вземе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017