* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Зажени се сръбски царо Стефан,
прошетна се по земня широка
да си дири за себе прилика,
що прилича царица да бъде,
що прилича за царски дворове,
я девойка, я лепа вдовица.
Шетал царо три години време,
и фърк озгор още три месеци,
та обиде горна-долна земня,
долна земня покрай Бело море,
горна земня край белийо Дунав;
та обиде седемдесе града,
с седемдесет и седем паланки -
нигде не е прилика намерил,
ни девойка, ни лепа вдовица,
що прилича царица да бъде,
що прилича за царски дворове.
Върна коня царо наназаде,
отиде си на града Крушово,
на Крушово, на царски дворове.
Посрещна го милата му сестра,
мила сестра - гиздава Мария,
прихвана му коня за дизгини,
огрея го като ясно слънце,
освети го като ясен месец.
Слезна царо от коня на земня,
изкачи се на чардак високи,
седна царо на царски столове.
И при него първата му слуга,
първи слуга, Тодора везира;
нему царо всичко изказува,
изказува, право приказува:
- Чуеш мене, мойо слуга първи,
първи слуга, Тодоре везире,
дойде време язе да се женя,
да си диря за себе прилика -
я девойка, я лепа вдовица,
що прилича царица да бъде,
що прилича за царски дворове.
Шетах язе три години време
да обида горна-долна земня,
долна земня покрай Бело море,
горна земня край белийо Дунав;
та обидох седемдесе града,
с седемдесет и седем паланки -
па ме могох прилика да найда.
Я си върнах коня наназаде,
та си дойдох у царски дворове...
Колай нема - сестра си ще взема -
тя прилича царица да бъде,
тя прилича за царски дворове!
Я отиди, Тодоре везире,
я отиди на сестра да кажеш!
Слезна Тодор от високи чардак,
та отиде на сестра да каже,
па й Тодор потийом говори:
- Чуеш мене, гиздава Марийо,
какво дума твойо брата царо,
мил ти брата дявол го нападнал.
Дошло време брат ти да се жени,
да си дири за себе прилика,
що прилича царица да бъде,
що прилича за царски дворове,
я девойка, я лепа вдовица.
Та си шетал три години време,
и фърк озгор още три месеци,
та обишел горна-долна земня,
долна земня покрай Бело море,
горна земня край белийо Дунав.
Та обишел горна-долна земня,
долна земня покрай Бело море,
горна земня край белийо Дунав,
та обишел седемдесе града,
с седемдесет и седем паланки -
нигде не е прилика намерил.
Брат ти сака тебе да залиби,
че му тизе на лице приличаш,
че приличаш царица да бъдеш,
че приличаш за царски дворове!
Отговори гиздава Мария:
- Мълчи, мълчи, Тодоре везире,
мълчи, мълчи, това не издумвай!
Дек е било, сега пак да биде!
От Бога е велика грехота,
от люгье е голема срамота,
живи щеме у-земи да пропаднем!
Повърна се Тодора везира,
изкачи се висом на чардаци,
та приказа сръбски царо Стефан,
що приказа сестра му Мария.
Много се е царо разядосал,
силен дявол в сърце го нападнал,
рипна царо на нозе юнашки,
сам отиде на сестра да дума.
Проговори сръбски царо Стефан:
- Чуй ме, сестро, гиздава Марийо,
дойде време язе да се женя.
Шетах язе по земня широка,
шетах язе три години време,
та обидох горна-долна земня -
долна земня покрай Бело море,
горна земня покрай белийо Дунав.
Обидох си седемдесе града,
седемдесет и седем паланки -
нигде не съм прилика намерил,
я девойка, я лепа вдовица,
що приляга да бъде царица,
що приляга за царски дворове.
Друга нема що мене прилича,
колай нема - тебе ще да взема -
ти приличаш царица да бъдеш,
ти приличаш за царски дворове!
Плаче мома, дребни сълзи рони,
па на царо потийом говори:
- Леле варай, брайно цар Стефане,
дек е било, та и пак да бъде,
свойо брата сестра си да вземе!
От Бога е велика грехота,
от човеци голема срамота,
живи щеме в земи да потънем!
Отговори сръбски царо Стефан:
- Фала тебе, гиздава Марийо,
един Господ, сестро, на небето,
един е цар, сестро, на земята;
Бог що даде - това ще да бъде,
цар, що рече - и оно ще бъде!
Друга нема що мене приляга,
колай нема - тебе ще да взема!
Плаче мома, дребни сълзи рони,
плаче мома, жални думи дума:
- Бива, братко, менека да вземеш,
ама д' идеш на града Опека,
между Опек, между Дяконица,
тамо има река Дечаница,
у реката манастир да сградиш!
Темел тури все кара-грошове,
да го лееш все от чисто сребро,
сал олтаро злато да излееш -
тогай бива менека да вземеш!
Пойде царо манастир да гради,
нали е цар, царска ръка стига.
Кога пойде манастир да гради,
досети се гиздава Мария,
проговори сръбски цару Стефан:
- Не мой, брайно, сребро-злато сбира
да си правиш бели манастире,
да им туриш дълбоки темели,
да ги туриш от бели грошове,
че е сега сребро-злато болнук.
До-ще време турчин да надвие,
за имане църкви ще разтури...
Я отиди на Белото море,
та пазари гемии с кирия,
да изпиташ земня Венециска,
тамо има мерджани камъни,
да докараш мерджани камъни,
от мерджани манастир да сградиш,
сал в олтаро злато да излееш -
тогай, брайно, менека да вземеш!
Нали е цар, царска ръка стига!
Послуша я сръбски царо Стефан,
та си яхна царска добра коня,
та отиде на Белото море,
опазари гемии с кирия,
та па тръгна през Белото море,
та си найде земня Венеческа.
Натовари мерджани камъни,
прекара ги през Белото море,
закара ги в река Дечаница,
та направи бели манастири.
Доде царо манастир направил,
минали се десет годин време;
тогай стана царо, та отиде,
отиде си на свои дворове.
Посрещна го сестра му Мария;
проговори сръбски царо Стефан:
- Фала тебе, моя мила сестро,
мила сестро, гиздава Марийо,
ти що каза - язе го извърших!
Отидох си на белото море,
опазарих гемии с кирия,
та отидох в земня Венеческа,
та докарах мерджани камъни,
та направих бели манастири.
Колай нема - тебе ще да взема!
Проговори сестра му Мария:
- Бива, брайно, менека да вземеш,
ама д' идеш на града Опека,
тамо има владички метова,
да намериш троица владици,
да намериш дванайсе попове,
да намериш дванайсе калугери,
да намериш деца мали дяци,
мали дяци сто и двайсе души,
що са деца дяци самоуци,
що са сами книга научили,
да ги водиш в река Дечаница,
мегю Опек, мегю Дяконица,
да осветат бели манастире,
да си служат честна литургия,
да си пеят книги Вангелия,
да видиме как книга ще каже,
пада ли се брат сестра да вземе -
тогай бива менека да вземеш!
Поразмисли сръбски царо Стефан:
- Бива, сестро, и това ще бъде!
Па възседна царска добра коня,
та отиде на града Опека,
та намери владишки метова,
та намери до три ми владици,
по владици дванайсе попове,
по попове дванайсе калугери
и най-после сто и двайсе дяци.,
мали деца, дяци самоуци,
що са сами книга научили.
Заведе ги в река Дечаница,
мегю Опек, мегю Дяконица,
на реката в бели манастире,
да осветат бели манастире.
Осветиха бели манастире,
служиха си честна литургия,
изчетоха книга Вангелия -
не пада се брат сестра да вземе!
Изпущиха църква ми честита,
излезнаха до три ми владици.
Боже мили, сполай ми на тебе!
Не думат си Богу по правина,
най си думат цару по хатъро:
- Добро утро, гиздава Марийо,
честито ти царица да бъдеш!
Отговори гиздава Мария:
- Дал Бог добро, до три ми владици,
що думате - вера да ви хвана?
Ако да е Богу по правина -
да станете до три ми светии!
Ако да е цару по хатъро -
да станете до три ми кютуци,
три кютуци, дърва огорени!
Ете по них дванайсе попове;
не думат си Богу по правина,
току думат цару по хатъро:
- Добро утро, гиздава Марийо,
честито ти царица да бъдеш!
Отговори гиздава Мария:
- Дал Бог добро, дванайсе попове!
Ако да е Богу по правина -
да станете Божии апостоли!
Ако да е цару по хатъро -
да станете студени камъни!
Ете по них дванайсе калугери.
Не думат си Богу по правина,
на си думат цару по хатъро:
Добро утро, гиздава Марийо,
честито ти царица да бъдеш!
Отговори гиздава Мария:
- Дал Бог добро, двайсе калугери!
Ако да е Богу по правина -
да станете до двайсе ангели!
Ако да е цару по хатъро -
да станете на прах и пепел!
Най-после са деца мали дяци,
излезнаха низ църкви честити;
деца пеят книга Вангелия,
книга пеят, дребни сълзи ронят.
Продумаха деца мали дяци:
- Слава, Боже, сполай ми на тебе!
Добро утро, гиздава Марийо,
не щем ние криво да думаме,
да думаме цару по хатъро,
ще думаме Богу по правина!
Не пада се брат сестра да вземе,
правда нема Господ не прощава!
Разсърди се сръбски царо Стефан,
та потегли сабля низ капия,
да погуби деца мали дяци,
мали дяци, деца самоуци,
мали дяци сто и двайсе души.
Мария му ръка прихванала,
та си нему потийо говори:
- Постой, брато, сръбски царо Стефан,
в манастир си люге не убивай,
в манастир си кърви не проливай -
кървите щат да таласъмняшат,
не ще можеш ни ден да живееш!
Слушай, брайно, що ще да ти думам!
Я да сгорим до четири фурни,
да си горят три дена и три нощи,
да си горят, доде се нагорят.
В първа фурна, брато, да туриме,
да туриме до три ми владици,
у втората дванайсе попове,
у трейкята - двайсе калугери,
в четвъртата - деца мали дяци,
мали дяци сто и двайсе души.
Послуша я сръбски царо Стефан,
та нагори до четири фурни.
Нали е цар, царска ръка стига -
в първа хвърли до три ми владици,
в втора хвърли дванайсе попове,
в трейкя хвърли до двайсе калугери,
у четвърта - деца мали дяци.
Поседели три сахати време.
Най-първо са първа отхлупили,
отхлупили до три ми владици, -
те станали до три ми кютуци,
три кютуци, дървя огорели...
Отхлупиха дванайсе попове -
те станали студени камъни...
Отхлупиха двайсе калугери -
те станали на прах и на пепел...
Отхлупиха деца мали дяци;
що да видят, чудо Господово -
у фурната слънце огреяло!
Наред седят деца мали дяци,
наред седят като на школята,
на школята, наред на чинове,
та си четат книга Вангелия;
при децата до два Божи светци -
света Петка и света Неделя.
Свет Неделя кат слънце им свети,
света Петка в книга им показва,
да си четат книга Вангелия.
Ка ги видя сръбски царо Стефан,
наведе се поклон да си стори:
- Боже мили, сполай ми на тебе,
прости, сестро, що съм ти прегрешил!
Проговори гиздава Мария:
- Фала тебе, сръбски царо Стефан,
не съм Господ, грех да ти прощавам!
Може, брайно, и азе да простя,
я да простя, и Господ да прости -
двама, брато, ние да идеме,
да идеме у пуста планина,
три години трева да пасеме,
в три дни еднъж хлебец да ядеме,
еднъж в деньо вода да пиеме;
да постиме три години време,
тогай, брайно, двама да се ставим!
И тогава да се опростиме,
та и нас Господ да ни прости!
Послуша я сръбски царо Стефан.
От тогай се двата раздвоили,
в две планини двамина живели,
три години все тримир държали,
в три дни еднъж хлебец са ручали.
Свършили се три години време,
тогая се двама намерили,
намерили, та се опростили -
и ним се е от Бога опростило!
Тогая се они посветили,
посветили, белег оставили -
една църква с два светии Божии,
свети Стефан и света Мария,
мегю Опек, мегю Дяконица,
в прочутата река Дечаница!
Останало да се приказува...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017