* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Цар Стефан дума Маринка:
- Маринке, сестро Маринке,
девет години ще стане,
как е буля ти умряла.
Все ходя, сестро, все търся
булината ти прилика -
не можах да я намеря...
Ти на буля си приличаш,
тебе за жена ще взема.
Маринка дума батю си:
- Бате ле, байно царьо ле,
не бива, брате, не става,
български закон не дава
брат и сестра да се венчеят.
Ако си, брате, направиш
на Дунава голям мост,
че в Цариграда да идем,
да не ни хората познаят,
че ние сме брат и сестра,
ние тогаз ще се вземеме.
Царят си моста направи.
Че са двамата отишли.
Живяли малко, не много,
живяли десет години.
Маринка трудна станала;
носила малко, не много,
носила девет месеца,
не може дете да добие.
Викали девет бабички,
десета бабичка кадъна,
тя си на Маринка думаше:
- Маринке, млада невесто,
да не сте нещо роднина?
Тогаз Маринка продума:
- Ние сме пуста роднина,
ние сме брат и сестра.
Тогаз се е дете добило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017