<<< || >>>

 

Хероинът се добива от опиевия мак. Под листчетата на цвета се намира голяма шушулка (семенник). Когато се разцепи, от нея започва бавно да изтича млечен сок. Той постепенно се втвърдява до кафява материя, която прилича на маджун или смола. Именно тази материя се нарича опиум. Опиумът съдържа няколко дроги, включително и морфин. В специални лаборатории морфинът се извлича, смесва се с други химикали и така се получава хероин.

Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат. Преди всичко това са райони на Югоизточна Азия (Бирма, Лаос, Тайланд) и в граничните области между Северен Афганистан и Иран. Тези места се наричат Златен триъгълник и Златен полумесец. Маковите плантации обикновено са нелегални, но за закона е твърде трудно да ги контролира поради тяхната отдалеченост и планински релеф.

От хиляди години в Близкия и Далечния изток се употребява опиум по няколко начина чрез пушене, ядене или пиене на чай. Той облекчавал болките, вземал се за лечение на болести и в същото време действал като “магическо” средство за промяна в психиката. Преди неколкостотин години опиумът се разпространява по целия свят. И тъй като по онова време хората не разполагали с лекарства, каквито има сега, те понякога опитвали да се лекуват с опиум.

Опиумът се оказва неподходящо лекарство. Някои хора започват да се чувстват зле от него, а други стават зависими. Това е причината химиците да искат да извлекат от опия някоя по-подходяща дрога.

Морфинът е 10 пъти посилен от опия. Той премахва болките по-добре и не предизвиква неприятни усещания. Поради това става много бързо предпочитан от медицината. Но той също има някои неприятни странични ефекти и превръща хората в зависими (наркомани). Затова продължава да се търси по-добрият вариант от морфина. През 1874 г. за първи път в Лондон е създаден хероин.

Той е около три пъти по-силен от морфина и става важно лекарство за медицината. През Първата световна война хероинът помага за облекчаването на болките на хиляди ранени мъже в сраженията.

Все пак много бързо хората разбират колко вреден е хероинът и каква тежка зависимост би могъл да причини. През 20-те години на нашия век в САЩ вече има около 250 000 души, зависими от хероин. Престъпността се включва в търговията с него, тъй като печалбата е голяма. Лекарите се отказват от хероина и той публично е обявен за наркотик. В крайна сметка през 1924 г. го забраняват в САЩ.

Сега хероинът е забранена дрога във всички страни. Той се различава от другите дроги като алкохола, например. Поначало съществуват много легални дроги, които могат да се купят от магазин или аптека във всяка страна и които влияят върху психиката. Алкохолът е много популярен, защото е първата дрога, излязла на обществената сцена още преди много хиляди години. Това се отнася особено за Европа и Северна Америка. По нашите земи се е произвеждал още от древните траки. Алкохолът може да успокои, да подобри настроението и да “умъртви” болката. Тютюнът, който съдържа дрогата никотин, е също легален. Всеки може да си купи пакет цигари. Друг е въпросът, че всяка изпушена цигара съкращава живота с пет минути, защото увеличава риска от сърдечна атака, от рак на белия дроб или от бронхити.

Тютюнът има краткотрайни и твърде леки ефекти върху психиката. Към него обаче също може да се развие зависимост - психична и телесна, при което броят на изпушените за деня цигари постепенно се увеличава и прекратяването на пушенето вече представлява проблем, защото могат да се развият абстинентни симптоми, макар и по-леко изразени, отколкото при отмяната на хероина. Борбата с тютюнопушенето е трудна, защото пушенето е станало нещо като социален навик и в същото време производството на цигари е голям бизнес. През последните десетилетия медицината откри, че тютюнопушенето води до много сериозни болести, като например рак на белия дроб. Поради това в редица държави започна кампания срещу употребата на тютюн. Въвеждат се редица ограничения за пушене на обществени места. Макар и бавно, хората разбират каква опасност за здравето е тютюнопушенето.

Когато хероинът е бил забранен от закона, е съществувала надеждата, че това ще помогне да се ограничи употребата му. Тежките наказания са били начинът за противопоставяне на обществото срещу заплахата от хероина. Не всеки обаче е съгласен с такъв подход. Например става така, че законът по-често се използва срещу индивидуалните потребители на хероин, отколкото срещу хероиновите дилъри. Освен това идеята на закона е, че проблемът на хероиновата злоупотреба трябва да се разрешава по-скоро в полето на полицията и правораздаването, отколкото от лекарите, психолозите, социалните работници и гражданските организации. Поради всички тези съображения съществуват разлики в законите на различните държави. Например някъде не се санкционира притежаването на хероин за лична употреба в ограничено количество (няколко грама), а другаде всякакво притежаване на хероин се наказва от закона.

Наскоро българският парламент прие закона за наркотичните вещества. Той влиза в сила през второто половина на 1999 г. Според него всяко притежание на хероин се санкционира. Ако такъв бъде открит в количество не по-голямо от една “доза”и ако се докаже, че е за лична употреба (т.е., че лицето е зависимо от дрогата), се постановява или лишаване от свобода до 2 год., или лечение. При по-големи количества лицата се съдят по общия ред. До влизането на закона в сила ще се издадат подзаконови актове, които ще детайлизират някои законови постановки, като например размера на т. нар. “доза”.

Всичко свързано с отглеждането на опиевия мак, приготвянето, трафика и продажбата на хероин, стои извън закона. Независимо от това хероинът е голям бизнес, защото с него се печелят много пари. Например:

Изводът е, че печалбата на всяко едно равнище на производство и търговия на хероин е огромна. Малко видове бизнес могат да доведат до подобна печалба.

За селяните, отглеждащи опиев мак, както и за техните семейства това е основен източник за препитание. Селянинът в Северозападен Пакистан може да получи 700 долара от 1 акър опиев мак. Ако на същата земя се сади зърно, от реколтата може да се получат 20 долара. Разликата показва защо се провалят всички опити на официалните власти (местни или от Европа или САЩ) да убедят селяните да спрат отглеждането на опиев мак.

Печалбата от хероина често отива за купуване на оръжие. Във войната между бившия СССР и Афганистан муджахидините използваха печалбата от мака за въоръжаване, което получаваха от страни, където контрабандират с хероин, т.е. изнасяш смърт и внасяш смърт.

Източните райони на САЩ се снабдяват основно от района на Златния триъгълник. Европа се снабдява основно от Златния полумесец. Хероинът е толкова печеливш, че нараства броят на хората от други държави, които се занимават с производството му - например Ливан и Сирия в Средния изток, Колумбия в Южна Америка и Мексико в Карибския басейн. Мексико стана един от основните източници на хероин за западните райони на САЩ.

Много са начините, чрез които се крие хероинът при контрабандирането му - в чанти, куфари, автомобили, в камери и фотоапарати, в детски артикули и дори в пластмасови опаковки, имплантирани в животни. Хората, които пренасят хероин, се наричат куриери или мулета. В България често ги наричаме наркотрафиканти.

Печалбите са толкова големи, че с тях може да се подкупят екипажи на самолети, кораби или митничари, които заради парите се съгласяват да превозят или пропуснат през границата хероин. В същото време на големите гранични пунктове (аерогари, пристанища, шосета) работят и много добре обучени специалисти по разкриване на дрогата. Има много съвременна апаратура за тази цел. Обучени са и специални кучета, които могат да открият дрогата по миризмата. Но не всяка пратка преминава през големите гранични пунктове. Някои от тях се разтоварват от големи кораби на малки лодки в открито море и така безпрепятствено стигат брега или се използват малки частни самолети, които могат да кацнат на пригодени писти, и т.н. В крайна сметка всичко, което успява да се задържи и конфискува от официалните власти, представлява една малка част от контрабандата на хероин.

Щом хероинът е влязъл в страната, той попада в мрежата на дилърите и пласьорите. Йерархията на дилърите е пирамидална. Най-отгоре стоят т.нар. наркобарони, които въртят милиони долари. Те са добре укрити и охранявани и контролират производството и дистрибуцията на хероина. Под тях е другото равнище дилъри, които се занимават с контрабандата на пратките и снабдяването на по-дребните дилъри. Накрая на стълбицата са уличните пласьори. Те обикновено получават готовите пакетчета хероин от по-горните дилъри и ги продават по улиците и на други обществени места или по домовете.

Хероинът в пакетчета е смесен с различни вещества и има много по-нисък процент на чистота, отколкото хероинът, който се търгува на едро между по-големите дилъри.

Пласьорите на хероин рискуват най-много. Те може също да са зависими от хероина и да го търгуват, за да остане нещо и за тях. Живеят в опасния свят на уличната престъпност и понякога намират смъртта си в криминални междуособици.

 

<<< || >>>